Анатолий Рибаков (1911 - 1998) е руски писател, романист. Известен е със
своята антисталинистка трилогия "Децата на Арбат".
Анатолий Рибаков е роден в град Чернигов (дн. Чернихив, Украйна). На 5 ноември
1933 г. е арестуван от НКВД и осъден на 3 години заточение в Сибир за
контрареволюционна агитация и пропаганда. След края на заточението, тъй като
нямал право да живее в градове с паспортен режим, се скитал из Русия. Работел
там, където не се налагало да попълва анкета. От 1941 г. е в армията. Участвал
е в боеве на различни фронтове, като се почне от отбраната на Москва и се
завърши със щурма на Берлин. Последната му длъжност била началник автослужбата
на 4-ти Гвардейски стрелкови корпус, а званието му било инженер-майор. През
1960 г. е напълно реабилитиран.
Награждаван е с ордени "Отечествена война" I и II степен, "Трудового Красного
знамени", "Дружбы народов".
През 1948 г. Анатолий Рибаков написва популярната детска книга "Кортик". През
1950 г. публикува новелата Шофьори(Водители), а през 1979 новелата Тежък пясък
за съдбата на еврейско семейство по време на нацистката окупация. Най-
популярната му творба е "Децата на Арбат". Антолий Рибаков умира на 87 години,
в резултат на усложнения, възникнали след операция на сърцето. Женен е за
Татяна Рибакова. Имат двама сина - Александър и Алексей.
Творчество
"Децата на Арбат"
"Трийсет и пета и други години"
"Страх"
"Прах и пепел"
"Кортик"-1948 г.
"Бронзова птица"-1955-56 г.
"Изстрел"-1975 г.
"Тежък пясък"-1979 г.
