В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф
Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка,
която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си
дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите й тази
депресия я откъсва от единствената страст в живота й, която дотогава е
поставяла над всичко - да пише художествена литература.
В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или
дребни Палечки, които по това време открива, че живеят вътре в нея. Всички
тези Палечки са проявления на различни аспекти на личността й, които се борят
една с друга за надмощие. "Вече познавах четири от тях", пише тя. "Другите две
срещах за първи път. Осъзнавах, че ако не беше извънредното положение -
следродилната депресия, в която бях изпаднала - никога нямаше да ги видя в
нова светлина и те щяха да продължат да живеят в тялото и душата ми, без
изобщо да се слушат една друга, като съседи, които дишат един въздух, а никога
не се поздравяват любезно".
С типичното си сладкодумие и характерен стил Елиф изследва собствените си
чувства, представите си за майчинството и разбиранията си за кариерата на
страниците на "Черно мляко". На светлинни години от идеала за майка, тя се
наслаждава на независимостта си и отказва да пренебрегне страховете си около
влиянието на брака и децата върху най-централната й същност, тази на писател.
Тя се изправя срещу всяка една част от себе си, срещу шестте Палечки, и
съпоставя своя опит към този на други жени писатели. Силвия Плат, Зелда
Фицджералд, Вирджиния Улф, Айн Ранд, Симон дьо Бовоар, Дорис Лесинг, Жорж
Санд, Луиза Мей Олкът - списъкът е дълъг и никое име не е споменато случайно.
И подобно на останалите й творби, и тук Шафак увлича читателите да се впуснат
заедно с нея в търсене на отговори на общочовешки и универсални въпроси.
"Черно мляко" е ориганална, изпълнена с хумор и прозрения книга - задължително
четиво за всички жени, които някога са се чувствали на кръстопът, и за мъжете,
които са били до тях в тези моменти. Защото, както пише Елиф, "всъщност ние не
сме друго, освен тези разногласия и напрежение, освен трудно постигнатата
хармония между взаимно изключващите се страни в характера ни." "Черно мляко" е
книгата, която разказва как тя се изправя пред своята вътрешна разноликост и
се научава да бъде цялостна.
