ПО ПЪТЯ КЪМ ЕДИН ПРИЯТЕЛ започва сензационно. На 15 юли 2001 г. изтощен слон блокира голямо кръстовище в Осло. Телевизионен екип проследява бягството на слона и показва опустошенията след него. Краят на сензационната новина е началото на историята на един мъж. Неговият слон препречва движението, неговият слон е избягал. И за да разберем как слон се е озовал в някогашно имение, Вилгот ни разказва за детството си в квартал на Осло. Гледката на изтерзания слона отключват дълбоко скритата тайна на единайсетгодишно момче. Вилгот не обича да си седи вкъщи. Обикновено ходи при приятели или се скита по улиците. Има си и две места за седене, докато стане време да се прибира. Живее в най-обикновен блок и едно от любимите му занимания е да наблюдава съседите си. Така научава какви ли не подробности и тайни за странностите им. Читателят непрекъснато усеща, че нещо драматично ще се случи с момчето, подозира какво ли не, но научава истината едва с последния ред. Много са приключенията на Вилгот в училище, из квартала, в мазето на блока, с приятелите му, с господин графа, с Човека Кока-кола... Всички те го водят към съдбовния миг, белязал живота му. Има произведения, които незабелязано завладяват. "По пътя към един приятел" е точно от този вид изкуство. Силна книга, преди всичко по една-единствена причина: без сантименталност предизвиква силни чувства: гняв, мъка, отчаяние, копнеж, любов... Взаимоотношенията между родители и деца до такава степен са разнищени от автора, че накрая те карат да се чувстваш необикновено пречистен. Въпреки тъгата, непрестанно усещаш лечебната сила на истинското приятелство. Романът бърка дълбоко в душата на всеки читател и го кара да види какъв е собствения му път към един приятел.