Александър Фол. Историк-траколог, доктор на историческите науки, професор е от 1975 г., вкл. по антична и българска култура в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1991) и по стара история и тракология в Нов български университет (1999). Професор Фол е основател през 1972 г. и пръв директор на Института по тракология при БАН (по-късно Институт по тракология "Проф. Александър Фол", днес - част от Института за балканистика с Център по тракология) на Българската академия на науката. Член-кореспондент на Германския археологически институт и член на академията "Лайбниц" в Берлин. Лектор в университети във Великобритания, САЩ, Русия, Германия, Япония, Гърция, Швеция, Италия, Унгария и Франция. Проф. Александър Фол е автор на повече от 370 научни монографии, студии, статии и доклади. Публикувал е 13 труда върху тракийската политическа и социална история, религия и култура, между които "Демографска и социална структура на древна Тракия", "Тракийският орфизъм", "Слово и дела в древна Тракия", "Химните на Орфей". Бил е първи заместник-министър на културата (1974 - 1979), министър на народната просвета (1979 - 1986) и министър на културата, образованието и науката (1989). Носител е на орден "Стара планина" (2003) и на най-високото отличие на СУ - медала "Св. Кирил" със синя лента (2000). Кавалер е на френския Орден за изкуства и науки (1998). Основал е Националната гимназия за древни езици и култури в София, Българския изследователски институт във Виена, Центъра по подводна археология в Созопол и Националния исторически музей. Дионис Загрей е първородният син на Великата богиня-майка (Гея) и Слънцето (небето). Те са персонифицирани от Зевс (соларното начало) и Персефона (земното). Зевс приема облика на змия и така опложда Персефона. Роденият от тази хиерогамия (свещен брак) Дионис Загрей е избран за наследник на баща си - Гръмовержеца. Хера, законната съпруга на Зевс, разбира това и решава да унищожи Загрей. За да го предпази от ревността и гибелния гняв на жена си, Зевс предава сина си на грижите на Аполон, който го укрива в горите на Парнас. Хера попада по следите на Загрей и насъсква срещу него титаните. Седемте титани, Океан, Кронос, Койос, Криос, Япетос, Хиперион и Форкюс, започват бясна гонитба със Загрей, който мени облика си в опити да се спаси. Докато е в образа на бик, Загрей бива разкъсан на седем части от титаните, които започват да ядат от тялото му. Атина Палада успява да спаси сърцето му, а Аполон - да събере наново седемте му части и да ги зарови при триножника в Делфи. Зевс нарежда на Деметра, богинята на плодородието, да съедини частите на Загрей, вследствие на което той оживява отново. "Оживяването" на Загрей символизира, от една страна, кръговрата на живота и земното плодородие, а от друга - безсмъртието на душата, така типично за религията на траките. Вярата в безсмъртието кара траките да строят нехарактерни за елините от континентална Гърция владетелски храмове-гробници. Според тракийския орфизъм след смъртта си владетелят се превръща в бог или полубог, какъвто е божественият принц Орфей / Загрей. Гробниците са мястото, където се извършват поклоненията на този бог. Но тъй като тракийският орфизъм е тайно религиозно учение, практикувано само в кръга на просветените, не са запазени конкретни данни и подробности относно ритуалите във владетелските гробници. Владетелските храмове-гробници, където траките се покланят на своя бог, сина на Великата богиня-майка (Орфей / Загрей), днес можем да видим най-много на брой в Долината на тракийските владетели. По-важните такива са Казанлъшката, Сашова могила, Голяма Косматка, Голяма Арсеналка, Оструша и др. В наши дни съществува отзвук от поклоннически ритуал, посветен на божествения принц на траките Дионис Загрей. Става дума за кукерските игри, и особено за ежегодната ритуална играта на кукера без маска сред рупците в Странджа, където се претворява мита за раждането, разкъсването и възкресението на Загрей. Както акцентира големият български учен Александър Фол, тракийският бог Дионис Загрей трябва да се познава, тъй като в него е съсредоточена цялата идеологическа мощ на тракийската религия.